ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИЯТА И НАСИЛИЕТО В УЧИЛИЩЕ

---

 

Превенция на агресията

 

ТОРМОЗЪТ В УЧИЛИЩЕ:
ФОРМИ, ПОСЛЕДСТВИЯ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ?

Тормозът в училище е системно агресивно поведение, при което едно дете съзнателно наранява друго – физически, вербално или емоционално – като използва своята сила (физическа, социална и др.) или доминиращ статут в класа или групата.

Ключови признаци за тормоза са намерение, повторяемост и злоупотреба с власт. В много случаи насилието и тормозът в училище не са единични инциденти, а повтарящ се модел на поведение: нападателят умишлено тормози жертвата по различни начини (изпраща обидни съобщения, проявява физическа агресия, умишлено я изолира. и др.), за да я накара да страда.

• Физически тормоз – удари, ритници, блъскане или други насилствени физически актове.
• Вербален тормоз – обиди, унизителни прякори, заплахи, нецензурен език и подигравки пред връстници.
• Емоционален (социален) тормоз – умишлено изключване от групата, разпространяване на слухове за жертвата, заплашителни погледи и жестове, които засягат чувствата и самочувствието на детето.
• Кибертормоз – онлайн атаки чрез социалните мрежи, чатове или електронна поща: разпространяване на интимни снимки, публикуване на обидни коментари, групово отхвърляне и тормоз в интернет. Този вид тормоз е особено опасен, тъй като нападателят може да тормози жертвата непрекъснато, дори когато детето не е в училище.

Повечето от децата-насилници, както и насилниците по принцип, се стремят да подчертаят своята сила спрямо жертвите – има случаи, в които по-големи, по-популярни или агресивни деца упражняват тормоз над по-малки или уязвими съученици. Често деца от малцинствени групи, деца с увреждания, деца с различна полова идентичност от тази на повечето деца в класа или групата и т.н. са в по-голям риск да станат обект на тормоз.

Училищният тормоз нанася сериозни и дълготрайни вреди както на психичното, така и на физическото здраве на децата.

Жертвите на тормоза често страдат от силен стрес, който се проявява със симптоми като безсъние, трайна тъга, тревожност, понижена концентрация и други.

Наред с емоционалните травми, тормозът в училище влияе и на ученето и учебния процес. Постоянният страх и несигурност затрудняват концентрацията в час, влошават ученето и намаляват желанието за посещение на училище.

Важно е да се разбере, че ефектите от тормоза могат да продължат и в зряла възраст.

Често децата не споделят веднага, че са жертва на тормоз. Затова е важно родителите да следят за невербалните признаци.

• Промени в поведението: Ако детето изведнъж стане по-тихо, свито в себе си или обратното – нетипично раздразнително и гневно, това може да е сигнал за насилие.
• Агресивно поведение: Парадоксално, децата, които са били малтретирани, също могат да започнат да проявяват агресия към другите.
• Физически оплаквания: Децата, преживели емоционален стрес може да се оплакват често от главоболие, стомашни болки или гадене.
• Промени в съня и апетита: Нови проблеми със съня – безсъние, кошмари, или обратното – прекомерна сънливост могат да са индикатори за силен стрес.
• Избягване на училище, приятели или социални мрежи: Децата, подложени на тормоз, често търсят начини да се скрият от източника на стрес.

Една от най-добрите стратегии за справяне с тормоза е подкрепата на вътрешните сили, качества и умения на детето. Развитието на определени личностни качества и умения прави детето по-устойчиво на външните негативни фактори и му дава самочувствие да се справя с негативни ситуации. Водещи качества в този контекст са:

• Устойчивост – това е способността да се преодоляват трудности и стрес..
• Адаптивност – умението за бързо приспособяване при промяна.
• Емоционална интелигентност и емпатия – способността да осъзнаваме, назоваваме и управляваме собствените си емоции, и да разбираме чувствата на другите.
• Комуникационни умения – умението да изразяваш ясно емоциите и нуждите си и да решаваш конфликти по конструктивен начин.
• Самочувствие и увереност – децата с позитивна самооценка са по-малко уязвими на тормоза, защото вътрешно вярват, че заслужават уважение.

Изграждането на тези качества изисква време и постоянство, но дори малките стъпки помагат децата да станат по-уверени и устойчиви.

Най-добрата защита срещу тормоза е изграждане на култура на уважение и съпричастност.

Обяснявайте, че всички хора са различни – външност, семейство, интереси, способности – и това е нормално и хубаво.

Четете заедно истории, които подчертават съпричастността – герои, които помагат на хора в нужда, или които получават подкрепа в труден момент.